Раздвоението в майчинството

Oткакто станах майка не съм била по-щастлива.

Не съм била и по-отчаяна и депресирана.

Усещам, че съм по-добра версия на себе си.

Но това, което виждам в огледалото не винаги ми харесва.

Придобила съм нови супер сили и способности.

В същото време понякога съм безсилна да си налея дори и чаша вода.

Ежедневно съм заобиколена от обичащи съпруг и деца.

Но понякога се чувствам много самотна.

Със съпруга ми никога не сме били толкова близки.

Но на моменти се усещаме по-далечни от всякога.

Има дни, които не искам да свършват и да запечатам завинаги.

Има и такива, на които не им се вижда краят и от които искам да избягам.

Никога не съм се съмнявала, че съм призвана да бъда майка.

Но и никога не съм се чудила толкова много коя съм.

Вярвам в себе си и съм уверена.

Съмнявам се в себе си и се питам.

Радвам се на децата си.

Тревожа се за тях.

Искам винаги да бъда добра и мила,

но понякога крещя и после съжалявам и ми се плаче.

Никога не съм обичала толкова силно и безрезервно.

И никога не съм се чувствала толкова уязвима.

Никога не съм се усмихвала толкова много.

И никога не съм плакала толкова много.

Никога не съм копнеела така често за време насаме.

Но когато остана сама чувствам, че част от мен липсва.

Никога не съм била толкова развълнувана да ги гледам как растат.

И едновременно с това мечтая да останат малки завинаги.

Понякога чувствам, че не съм постигнала нищо.

Но когато нощем си мисля за тях, знам, че съм постигнала всичко.

Това е едно безкрайно противоречие. Красиво и цветно.

Пътуване с грешни завои в правилни посоки.

Най-трудното, най-вълнуващото и най-възнаграждаващото!