Всичко, което виждам сега, си ти

Мамo,

Всичко, което виждам сега си ти.

Знам, че светът ти се промени откакто се появих аз и понякога се чувстваш изморена, изоставена и самотна. Но не забравяй, че аз съм тук и на мен не ми е самотно, защото ти си всичко за мен. Ти си моят свят сега. Той един ден, съвсем скоро дори, ще порасне и ще се разшири, но за сега имам нужда само от теб.

Въпреки че все още се опознаваме, ти ме познаваш по-добре от всеки друг. Аз също те познавам и знам, че сега си мислиш, че никога повече няма да спиш непробудно, но това не е така. Ще спиш. И двамата ще спим. Но все още съм малък и уплашен. Не те манипулирам. Просто искам да те усетя, да ме докоснеш, да чуя как бие сърцето ти близко до моето. Липсваш ми.

Когато се чудиш коя си и за пореден път извърташ поглед от огледалото, знай, че твоето лице ще бъде това, което ще търся винаги когато постигна нещо – първите стъпки, първата усмивка, първата дума, първата беля... Твоят образ ще търся в тълпата и винаги ще те намирам.

Когато се чувстваш безсилна и така сякаш няма какво повече да дадеш. Когато си мислиш, че не си постигнала нищо и двамата плачем, знай, че ми се иска да можех да говоря и да ти кажа:

„Има причина да избера теб. Затова плача, когато имам нужда от теб, когато искам да ме прегърнеш, да ме утешиш, когато ме боли, когато искам да ме вдигнеш и отново да бъдем едно цяло. Искам да разбера повече за „теб“ преди „мен“, но сега сме „ние“. Когато стане тъмно и ти се появиш, моите страхове изчезват. Когато през нощта се будя пак и пак и пак и търся теб, а ти търсиш себе си и така непрестанно докато се намерим. Всички дни, изпълнени с нищо, са всичко за мен. Скоро няма да заспивам на гърдите ти. Плача ми ще се превърне в думи. Ще ти се усмихна и ще ти кажа, ОБИЧАМ ТЕ, МАМО.“❤

А сега може ли да полежиш още мъничко тук при мен. Няма винаги да се нуждая от теб по този начин. Но сега имам нужда от теб. Моля те, остани❤