Мама

Със стари дрехи

и сухи ръце,

рошава коса,

угрижено лице,

болки в кръста,

присвити рамене,

с променена фигура,

но любящо сърце.

Челото си усещам,

че често се мръщи

заради безсънието, умората

и бъркотията вкъщи.

Тялото зове за тренировки,

различни от вдигане, носене и кратки разходки.

Студен обяд, пропуснати закуски,

купчини от дрехи и детски милувки.

Във вечна надпревара с времето,

в компанията на съмнение и страх,

сред разхвърлените стаи,

заровени в играчки, трохи и прах.

Вечно недоспала, по пижама, боса,

често изнервена и леко лоша,

с желание готвиш, а то не иска да яде,

приспиваш с часове, а сънят някой друг зове.

Чувство на вина,

което преследва.

В търсене на себе си

и на нова надежда

за повече търпение,

увереност, кураж

и от един ден нататък

сънят да не бъде мираж.

Илюзорно щастие

прелива там от Инстаграма,

провокира завист, злоба

а реално е една голяма измама.

Чувство на несправедливост и тъга,

хорско сравнение и излишна суета.

Нищо не е такова каквото изглежда.

Това, което е в сърцето, то зарежда.

Любов, благодарност, признание,

да обичаш себе си без оправдание.

А съвсем скоро всичко ще се промени.

Ще осъзнаеш, че това са били най-хубавите дни.

Истинското щастие е в малките ръчички

с широките усмивки и благодарните очички.

А щом в ръцете държиш твои частички,

сърцето е пълно и по-щастливо от на всички!