Пълноценните моменти


Преди няколко дни слагах децата да спят и попитах тригодишния ми син дали иска да оставим братчето му на баба му за няколко часа, а ние да отидем някъде само двамата. Беше тъмно в стаята и въпреки това усетих грейналите му очи и широката усмивка. След някоко минути тихичко допълни „А може ли да правим така всеки ден“.

В този момент сърцето ми се сви, зощото осъзнах, че му липсвам въпреки факта, че по цял ден сме заедно. Това ме накара да се замисля за времето, което прекарвам с децата си (и не само с тях), но не като количество, а като качество.


Признавам, че често докато ги приспивам си мисля за задачите, които трябва да свърша след като заспят. Когато им чета книжка в главата ми се сблъскват цели вселени от мисли. Докато ги къпя в съзнанието ми изплуват купчините чинии, дрехи за пране и за сгъване, а докато се разхождаме преговарям на ум списъка за магазина и си цъкам на телефона уж за да си почина докато ги люлея на люлките... И така до момента, в който усетих, че съм спряла да усещам.


Постоянната надпревара с времето, натрупващата се умора, стресът, честото пребиваване в дигиталния свят не позволяват да виждаме истинските моменти. Не само да ги забелязваме, но и да останем в тях, да им се насладим, да ги продължим. Онези малките с голямото значение. Тези, които топлят сърцето, трогват душата, усмихват очите, докосват сетивата. Моменти, които ни карат да настръхваме, да се просълзяваме от умиление, да греем от преливаща радост и щастие, да се чувстваме благодарни, че сме тук и сме живи.


Никое дете като порастне няма да помни дали вкъщи е било разхвърлено или подредено като в аптека, дали мама и татко са печелели хиляди левове или стотина. Това, което детето със сигурност ще помни обаче е дали мама и татко са имали време за него. Но от онова, красивото пълноценно време. 30 минути- час на ден са достатъчни, стига съзнанието да е само там, върху малкото човече. Детето лесно усеща, когато сме наполовина присъстващи в неговия свят, успоредно готвещи, гледащи телевизия или скролващи телефона. Усеща лесно и обратното. Тогава се чувства наистина важен, обичан и ценен❣


Това не е поучение, а искрен призив за споделяне на повече пълноценни моменти с любимите хора❣