Не се срамувай да признаеш нуждите си

Онзи ден в 20:40 бях на касата в магазина. Да, не в банята с децата, не до леглата им, разказвайки им приказка, не пред мивката, преливаща от мръсни чинии, а в мола. В магазина, в който си бях набелязала това sexy екипче, но с едно плачещо бебе в количката и мрънкащо тодлърче до него беше нереално дори да си помисля да го пробвам🥴

Напоследък често си мисля за това. Как ние майките се раздаваме на макс за децата си, а себе си оставяме на заден план, ама наистина там най-най отзад. Обличаме децата в чисти, спретнати и различни дрешки всеки ден, а ние може да ходим с един и същ анцунг докато не остане неизцапано място по него. Аз лично често се усещам, че ходя като "прошляк", с рошава коса вързана просто някак си, с маратонки, събрали прах и пясък от кварталните площадки и със слънчеви очила, прикриващи изморените очи, които виждат спирала по празниците...и така ден след ден...година след година...

Важното за мен беше, както се казва, децата да са облечени, нахранени, наспани. Отне ми (само) 3 години, за да осъзная, че е също толкова важно И мама да е нахранена, наспана, да е пила кафето си топло, да не чака специален повод, за да си носи новата дрешка и да си угажда от време на време не просто като си измива косата.

Саможертвата в майчинството е пагубна, както за психиката на мама, така и за околните, особено за децата. Медали и ордени за тази саможертва никой не дава. А и да се даваха, не си заслужава да загърбиш себе си и да забравиш коя си и какво искаш. Саможертвата поттиска и саморазрушава.

Не е срамно да си признеш, че имаш нужда от помощ и почивка. Това не те прави по-малко майка. Нито те прави по-слаба. Лесно е да премълчиш, трудно е да поискаш.

Когато ви се предлага помощ и отмяна, грабете с пълни шепи. Оставете децата на мъжа, на бабите, на някоя приятелка или помощничка за няколко часа, за няколко дни. И то не веднъж. Бъдете честни към себе си и поискайте, помолете. Без вина. Без угризения.

Грижете се за себе си, защото никой друг няма да го направи, а всички знаем, че щастлива мама = щастлива къща. Отпочиналата майка е много по-отдадена, спокойна, жизнерадостна и пълноценна.

Не се срамувай да признаеш нуждите си. Първо признай пред себе си❣