Мило мое второ дете...


Мило мое второ дете,


Ти се появи второ в моите ръце, но не си второстепенно.


Признавам си, че когато бях бременна с теб, не проверявах всяка седмица дали си с размерите на слива, авокадо или папая. Не планирах покупките още от момента, в който разбрах, че те имам вътре в мен.


...Признавам си и че когато заспиш, не идвам да те проверявам всяка минута дали дишаш.


...И не стерилизирам биберона всеки път, когато падне на земята.


...Нито ти купувам често нови дрешки, доизносваш дрешките на брат си и на братовчед си.


...Понякога съм толкова разсеяна, че забравям да ти приготвя следобедна закуска.


...И не те снимам всеки ден. И не записвам през колко време те кърмя, в колко часа заспиваш, кога за първи път се обърна по коремче, кога се появи първото зъбче и кога каза „ба“.


...Къпя те с една ръка, без да пълня ваничка и да проверявам температурата на водата и стаята с термометър.


...На теб не ти се пази тишина. Вместо спокойната домашна атмосфера и мекия и спокоен майчин глас, често слушаш пискливи детски песнички, сирени на коли и сражаващи се роботи, викове на по-голямото ти братче или още по-зле, моите крясъци.


Ти си моето второ дете, но не си втората половинка от сърцето ми, а другата половинка, заемаща еднакво голямо място, значение и смисъл в него.


Когато се разболееш или нещо те боли, и мен ме боли като за първи път. Нуждаеш се също толкова силно от внимание и грижи. От обич и топлина. От напътствия и помощ.


С теб усещам нови сили, увереност и по-голямо спокойствие. С теб успявам да се наслаждавам на малките моменти, без да ме дразни особено големият хаос вкъщи.

И вярвам смело в майчината си интуиция, без значение от каквито и да е непоискани съвети.


Взимам те на ръце и те гушкам когато си поискам, давам ти биберон, когато преценя и ти позволявам да спиш в моето легло, защото така го усещам, така го искам❤


Благодаря ти, че ме направи майка за втори път. По-добра майка❤