Бях убедена, че ще бъда перфектна майка

Бях убедена, че ще бъда „перфектната“ майка...

Всеки път като видех детенце да се тръшка по земята на някое публично място сe заричах, че като стана майка никога няма да допусна подобно нещо. Мислех си също, че няма да разрешавам на децата си да гледат телевизия и да хапват сладко докато не пораснат, че ще ядат само домашно приготвена храна и единствено БИО продукти, че ще заспиват сами, няма да ползват биберони, няма да бъдат бебеносени, че ще бъдат „послушни“, а аз няма да се карам и да повишавам тон…

Наивно смятах също, че животът ми няма да се промени особено. Че ще имам същото свободно време за себе си, за тренировки, за обновяване на гардероба, за половинката си. Че домът ни ще е подреден, че ще пътуваме по същия начин…и още много такива изкривени „идеалистични“ представи🥴

След като станах майка много бързо осъзнах, че перфектността не е моето нещо. Моята цел придоби други измерения - по-простички, а някак по-значими. Децата да са нахранени (според наличностите), наспани (до колкото е възможно), що-годе чисти и спретнати, но задължително жизнерадостни, любознателни, активни, разумни, с добри сърца и смели мечти. Почивките да са без много лукс и претенции. Домът да не блести от чистота, но да се усеща уют и защитеност. Споделеното спане не е престъпление, каквото не е и бебеносенето, използването на биберон, солетите, а тръшкането е необходим период от порастването. Крайностите са пагубни, а орден за майчини саможертви още никой не дава. По-важно е съхранението на майчината нервна система, спокойствието и душевната хармония. Затова грижата за себе си е важна (поне от време на време)🌸

Няма значение дали кърмиш или даваш адаптирано мляко. Дали искаш да бъдеш постоянно с бебето си или искаш отмяна и помощ. Дали си напълно щастлива в новата си майчина роля или ти липсва времето преди детето. Дали си вечно усмихната и позитивна или раздразнена и изморена. Дали усещаш увереност или вина. Дали успяваш да запазиш самообладание в напрегнатите ситуации или изпускаш нервите си. Дали приспиваш децата в отделна стая от ден 1 или делите едно легло…

Деца нямат нужда от перфектна майка. Тя не съществува.

Имат нужда само теб – най-добрата майка за твоето дете❤